“Играта” дава усещане за значимост и по този начин децата се чувстват забелязани, но за съжаление по един разрушителен начин. Тя се внушава на деца чрез сугестия.
„По такъв начин децата приемат много по-лесно идеите за подвеждащо поведение – това от една страна е проява на интерес, любопитство, но и много опасно поради предизвикателство водещо до самоубийство и имащо фатален край за детето“.
Предразполагащи фактори
Най-често предразполагащите фактори за развиване на тази опасна игра са – занижен или завишен родителски контрол, липса на социална среда и социална активност, неблагоприятна семейна атмосфера, презадоволяване, липса на контрол или свръх контролна родителя. Най разпространеният родителски стил, даващ благоприятна почва за възникването и развитието на подобни игри е разрешаващо – опрощаващия стил.
При този родителски стил детското поведение е изпълнено с много съпротива и неговото подчинение на изискванията на възрастните, ниска самоувереност, загуба на самоконтрол, агресивност, импулсивност, безделност и стремеж към доминиране.
Играта влияе по биохимичен път на мозъка на подрастващите и така стимулира отделянето на адреналин и серотонин.
Това кара децата да изпитват удоволствие от стимулите на играта, които разбира се са увреждащи и ги кара да правят безумни неща“.
Стремежът към удоволствие е водещ при децата, но това не трябва да довежда до такъв фатален край, какъвто има тази игра наречена „Синя кит“.
От моето инревю в Топ Новини БГ